авторски права: cc - "свободен лиценз"

Съдържание на статията:
Условията, в които се развива кризата.
Степента на падение на обществото.
Перви етап - икономическа криза.
Втори, постикономически етап.
Край на Кризата.
Възможни ли са варианти на пост-кризисно обществено устройство?

Етапи на развитие на кризата

Първи етап - икономическа криза

Съвременното обучение представлява даване на отговори,
удовлетворяващи учителя.

По време на икономическа криза, разбира се, се наблюдава ускорен ръст на цените (в това число и скрит, за сметка на качеството) на стоки и услуги от първа необходимост: на водата, канализацията, лекарствата, отоплението, храната, електричеството, бензина и дизела, медицинските услуги, транспорта.

Наблюдава се обща инфлация. Цените на стоките от първа необходимост качват относително пенсиите, помощите, заплатите.

Наблюдава се непрекъснат процес на банкрути във финансовия сектор на икономиката. След това започват поредица от банкрути на промишлени корпорации, транснационални корпорации, държави. Нормалните пазарни отношения престават да работят, все по-често се използват различни непазарни методи на управление.

Понижаването на материалното състояние на населението прераства в обедняване: процесът на разоряване приключва, спестяванията като влогове са изгорели.

По време на икономическа криза комунистическите държави не изпитват значителни проблеми, в тях не се наблюдават по принцип икономически кризи от капиталистически тип. В тях се увеличава притокът на интелектуален и технологичен потенциал от Запад, ускорява се подготовката на собствени професионални кадри от комунистически тип.
(А всичко беше започнало с това, че Западът не отстоява пред комунистите порочните основи на своето днешно постиндустриално устройство - интеллектуалната собственост.)

Комунистическите държави разширяват сферата на своето влияние. На първо място те привличат в сферата на своето влияние слабите звена от капиталистическия свят - квази-капиталистическите тоталитарни държави, части от тях - като свежи, незамърсени територии, суровинни и селскостопански ресурси. На хората от слабите звена на капиталистическия свят общо взето им е все едно какво ще бъде управлението - те още в началото на икономическата криза са обедняли - (такава е съдбата на изоставащите звена на капитализма), а в развитите държави тях вече не ги пускат. Замръзналите тръби на парното в жилищата, неработещата канализация и последиците от тях - летни епидемии, опасните за здравето вода, храна, лекарства, километричните опашки за хранителни продукти, машинациите с купони, черен пазар и враждебното отношение на околните са способни да доведат дори и най-образованите и свободни хора до апатия поне за няколко години.

Какви са механизмите за разширяване на сферите на влияние? Те са известни: съответните некадърни ръководители на териториите, избухването на епидемии, технологични катастрофи, междуособни конфликти, международни скандали и конфликти, мащабна хуманитарна помощ, изпращане на ограничени миротворчески контингенти, десанти и т.нат.

Естествено, че заселването на нови територии става от доверени хора, началници и работници. А какво се случва с местното население?

На автора не са известни нови социални похвати на комунисти и фашисти в областта на използването на населението на новите територии. А старите са: затворени (за излизане от тях) центрове за ценни интелектуалци и учени; завеждане на квалифицираните кадри към заводи и фабрики; трудови лагери и заселване за използване в нискоквалифицирани дейности - работа в шахти, канали, на строежи; за хората с никому ненужните и безполезни професии (мениджъри, адвокати, писатели, сервитьори) и станали ненужни и безполезни висококвалифицирани работници - ... Но да не бъдем толкова мрачни. Всички са обезпечени с храната и дрехи, в съответствие с категорията си. Разбира се, че една голяма част от населението е оставена да се спасява сама в рамките на новия ред и постепенно се асимилира.

Произведеното от труда на местното население, включително телевизионни сериали, мултфилми, технологии, стоки, суровини, може да се експортира в капиталистическия, обхванат от криза свят - за увеличаване силата на комунизма.

Постепено, с развитието на икономическата криза, слабите звена на капитализма стават все повече. Неправилната експлоатация на опасни обекти довежда до редица технологични катастрофи, правещи негодни за използване и производство на хранителни продукти значителни селскостопански територии; големи територии стават негодни за живеене.

Втори етап на кризата: постикономически

"Не знам защо. И вие не знаете.
Със сигурност, даже Господ не знае.
Просто, всичко е политика. И това е.
Из интервю със случаен минувач
по повод на Виетнам 1967 г."
Първите редове на книгата на Стивън Кинг "Пътна мрежа"*
(Roadwork, by Stephen King)
* - превод на цитатите и заглавието на книгата - авторът на статията

Галопиращата инфлация прави безмислена мисълта за заплатата - важна е кариерата, властта. Но голямата част от работници заплатата е в вид купони за храна (food stamp), предоставено жилище, някакви дрехи и развлечения. Акции, кредити, недвижими имоти, пенсионни фондове и други подобни атрибути от далечното минало са останали само в анекдотите.

Засилва се конкуренцията за жизнено пространство, и между своите, и с комунистите. В борбата за благополучие на собствените граждани - всички средства са добри, затова се създават оправдателни причини за ограничени (със съответните последици) ядрени удари по особено невралгични обекти.

Транснационалните корпорации се укрупняват, тъй като междудържавните конфликти не представляват пречка, а са стимул за това. Наистина няма по-добър бизнес от този, да се сключи ексклузивен договор на базата на всичко (украшения, оръжие, храни) и с двете конкуриращи се страни.

Икономиката става по-слаба, а кризата - по-силна. Държавните извънредни мерки за спасяването на либералния капитализъм (който не съществува вече дори и в спомените) окончателно убиват у населението желанието за предприемчивост другаде, освен на черния пазар. Но уж немногобройни в момента, корпорациите не спат - те вземат под свой контрол и черния пазар.

Държавите се превръщат в празни опаковки. Излиза лозунгът: "Ако работиш за корпорациите - ти си гражданин и патриот", и не е важно това, че корпорацията е транснационална, действаща и в капиталистическия, и в комунистическия свят.

Важен въпрос: а как транснационална корпорация може да действа и в капиталистически, и в комунистически държави? Отговорът на този въпрос е във въпроса: а как те действат в Китай днес? Вярно, наблюдава се процес на взаимна интеграция. И тъй като в крайна сметка равнодействащата сила от некоординираните действия на конкуриращите се помежду си западни транснационални корпорации е несъмнено по-малка, отколкото единната сила на добре организираните, съсредоточени за постигането на високи цели комунистически корпорации, то резултатът е предопределен: в основата си принципите на дейност на обединените супер-корпорации съвсем няма да бъдат основани на западните ценности.

Така, че икономическите кризи, разпределението на света на зони на влияние - всичко това са общи аргументи в процеса на дружното поглъщане на западните корпорации от единствената комунистическа супер-корпорация.

А пари? Парите, приятелю са само за бедните; даже при корпоративния капитализъм - империализма - за постиндустриалното общество (какво да кажем за посткапиталистическото общество?) парите не представляват стимул за живот на елита, там успехът представлява властта. А парите? Разменна единица; а за масите - като морков пред муцуната на магаре.

Но остава един открит въпрос: в какви дялове в Обединената суперкорпорация ще бъдат използвани принипи на Запада и принципи на Комунизма? Ясно е, че пропорцията ще бъде по-малка от 1:1, но?

А между друго, обърнете внимание: със създаването на Обединена супер корпорация завършва капиталистическата глобализация, започнала след краха на СССР.

2008 година, август-септември