Защо при определяне на естествения произход на продуктите не трябва да купуваме продукти от село и да ги сравняваме с тези "от магазина"

Защо за определяне на естествения произход на продуктите не трябва да купуме продукти от село и да ги сравняваме с тези "от магазина"?

Сравнението на хранителните свойства на естествените храни с тези на обикновените продукти от супермаркета би било възможно само тогава, ако синтетичните компоненти на промишлените храни:

• нямат толкова силен вкус в сравнение с естествената храна
• не предизвикват изкривяване в сетивата на човек - обоняние, вкус
• не предизвикват ефекта на пристрастяване към изкуствено засилените вкусови усещания.

Вероятно вкусът и обонянието на човека са тясно свързани с храносмилането и обмяната на веществата. Между резултатите от приема на храна и механизма за нейния избор (вкусно - невкусно) трябва да съществува обратна връзка.

Пример: приемът на фруктоза при хранене е съпроводено от вкус за сладост. От една страна, щом в устата има усещане за сладко, храносмилателната система (и системата за обмяна на веществата като цяло) се нагажда да приема захар. Ако от друга страна, ако на организма не му достига захар, тогава се изостря чувството за необходимост от нея, организмът търси захар.

Сега нека си представим, че имаме усещане за сладост, но в организма постъпват подсладители Е950, Е951, Е952, Е954. Обмяната на веществата се е настроила да получи истинска захар, а вместо нея получава безполезни вещества в несъществени количества. Ще желае ли организмът още веднъж захар след това? А как ще реагира след това на приемането на истинска захар?

От тук произтича и ефектът на пристрастяването към изкуствените овкусители, към изкривяване на усещането за вкус и мирис.

С други думи органолептическите свойства на храната (по отношение на обмяната на веществата) се възприема неправилно. Човек губи връзката между вкуса и хранителната стойност на храната, не е в състояние дори да прецени дали продуктът изобщо става за ядене или не.

Ето затова, системно употребявайки синтетичните компоненти на промишлената храна, ние не можеме да я сравняваме с естествения произход на "селската" храна. Необходимо е преди това да се възстанови първоначалното състояние на сетивата ни, формирано от природата през хилядолетията назад, и чак след това да определяме дали храната става за ядене или не.

От личен опит зная, че ако в продължение на три седмици ми се наложи да използвам промишлена храна, в края на този период вече се наблюдава определено пристрастяване към нея. Обратният процес продължава около една седмица. Това, което на фона на "промишленото" хранене ми се струваше нормално, на фона на природно чистата селска храна организмът отказваше да възприеме, определяйки го с неприятен вкус.

От тук може да се предположи, че на човек, който се е хранил продължително време с индустриални храни, са му необходими няколко седмици, за да успее поне малко да възстанови нормалните функции на своите сетива.

Но съдейки по поведението на котки, които са били хранени продължително време с "индустриална" котешка храна и след това не могат да се върнат към естествена храна, може да се направи извод, че разстройствата на вкусовите и обонятелните възприятия може да останат доживот.

Вж. също Как може да се определи качаството на храната - екологично чисти, естествени хранителни продукти.